Author’s Bio:
Marin Marinov is from Kableshkovo, Pomorie, a small town at the Bulgarian Black Sea coast. The sea continues to be his main occupation to this day. About himself Marin Marinov says: “Burgas is my city, the sea is my bread and my way of living.” He has worked on fishing boats in Sozopol, at dalyans (stationary fishing facilities), and all by himself in a boat. The author has two published poetry collections – “Heavy Light” (2000) and “Eight Measures of Silence” (2021). His poems have also been published in the Bulgarian e-magazine “New Asocial Poetry” and several poetry anthologies. Marin Marinov’s poetry is associated with marinism and hermeticism.
Translator’s Bio:
Margarita Hinova (born 1990) lives in Sofia, Bulgaria. She has graduated from a foreign language school in her home town Lovech and then pursued language studies further at Sofia University "St. Kliment Ohridski". Margarita has a BA in English and American Studies and an MA in Language and Culture from the same university. Poetry translation is her special passion reserved for leisure and personal gratification.
I often dream of desolate shores
lavender fields with golden bees,
big as a thumb,
endless sands in red, where
the traveler
is dying of nostalgia.
The faces watching us from among the silken trees -
(the threads descending like spider's web from the top of the sky,
more radiant than the midday sun) -
those were not our faces, reflected, maybe -
chunks of marble,
dragged from the valley's quarries,
maybe lights that turned to stone (easier to think this way),
we didn't know a thing,
for there is no wind in the enchanted world, set apart as if behind a glass,
to blow, to stir the lights to talking
about the place we're at.
Сънувам често пусти брегове
лавандулови полета със пчели, златисти
и големи колкото палец,
безкрайни пясъци в червено, където пътникът
умира от носталгия.
Лицата, които ни гледаха между копринените дървета –
(нишките се спускаха като паяжини от върха на небето,
по-искрящи от обедното слънце),
не бяха нашите лица, отразени, може – късове от мрамор,
довлечени от кариерите в долината,
може вкаменени светлини, (по-лесно е така да си мисля),
не знаехме нищо,
защото няма вятър в приказния свят, отсечен като от стъкло,
да подухне, да се разприказват светлините
за точното място, където се намираме.
HERE
What merciless effort to remain in this world,
to gaze at night from the bridges of the fog
at the lights of the city falling asleep!
And there is no way to avoid
the sobbing of the passing seagulls,
the drizzle of the unexpected Sunday rain.
The shore street is your home again,
here again you are invisible, again nobody –
a brother of the darkness.
The lanes are flickering and disappearing;
in the silence
even the sea under the mute terraces cannot be heard.
Only the statues made of stone, buried in the drowsy grass
are idly talking to each other.
What pointless effort to remain
when the omnipresent star of your dreams
is waiting for you patiently
wishing to caress and shelter you.
ТУК
Какво безмилостно усилие да останеш във света,
да се взираш нощем от мостовете на мъглата
в светлините на заспиващия град!
И няма как да се разминеш
с хлипането на прелитащите гларуси,
със ситния ръмеж на неочаквания дъжд в неделя.
Крайбрежната е твоят дом отново,
тук отново си невидим, отново никой –
брат на тъмнината.
Алеите във парка едва блещукат и се губят;
в тишината
дори морето под смълчаните тераси не се чува.
Само каменните статуи, вкопани в сънната трева,
лениво нещо си говорят.
Какво безсмислено усилие да се задържиш,
когато неизменната звезда от твойте сънища
търпеливо те очаква –
да те приласкае, да те приюти.
Evening Star
Evening star,
when the ship's bow is taking off from the high wave towards you,
you bring your tender face down close in those moments of unity,
touching with your gentle freshness the scorched foreheads -
day after day under the endless sparkling reflections of August,
day after day in the endless rhythm of the rocking sea
with the trade winds from the south that bring no coolness.
The sunset is lying on its back on the horizon,
in no hurry to depart with its green light,
which comes in the hours of the zephyr;
but soon, so soon, the game of love will end,
and the dance of light and shadow on the crests
will end; the toll of our ship's bell
will recite out loud the names of our fathers
on their different ships in ports and bays
from which they will depart no longer,
their names,
engraved in memories of former journeys.
Then every sound will be a sacrament of grief -
the screeching of the seaweed-scented boards,
slow hours, drenched
in repentances that never happened in the other lives,
imitations of the longing, which has acquired disheartening and sharp outlines -
it won't be much to dream for two or three more hours for the boys
after daybreak, two or three more hours in the cool grass
and poppy blossoms bent on sunset hills.
ВЕЧЕРНИЦЕ
Вечернице,
когато корабният нос полита по високата вълна към тебе,
ти привеждаш ласкавото си лице в тези мигове на единение,
докосваш с меката си свежест обгорените чела -
ден след ден под несвършващите блясъци на август,
ден след ден в несвършващия ритъм на разлюляното море
и с пасатите от юг, които не разхлаждат.
Залезът лежи по гръб на хоризонта,
не бърза да си тръгне със зелената му светлина,
която идва в часовете на зефира;
но скоро, много скоро, любовната игра ще свърши,
ще свършат танците на светлини и сенки
по гребените на вълните; звънът на корабната ни камбана
отчетливо ще изброява имената на бащите ни,
на другите им кораби в пристанища и заливи,
откъдето няма повече да тръгнат,
имената им,
останали във паметта на някогашните пътувания.
Тогава всеки звук ще е печално тайнство –
скърцането на дъските с дъх на водорасли,
часовете бавни, напоени
със неслучили се разкаяния в другите животи,
мимиките на копнежа, добил отчайващи и ясни очертания -
няма да е много за момчетата два-три часа още сънища
след зазоряване, два- три часа още посред хладните треви
и натежали макове по залезните хълмове.
Cometarii
Beautiful writing ...! Браво!